Инхалантите са химични вещества, масово разпространени под формата на продукти, използвани в бита и промишлеността. Това ги прави лесно достъпни и съответно повишава риска от злоупотреба с тях. Често биват определяни като „дрогата на бедните”. В значителна част от случаите употребяващите ги са хора с по-нисък социален статус и с поведенчески и емоционални проблеми.

Съществуват редица видове инхаланти, предизвикващи различни ефекти. Основно се разграничават четири основни категории: летливи разтворители, аерозоли, газове и нитрити.

Първоначалното действие и краткосрочните ефекти на инхалантите наподобяват тези на алкохолното опияние. Усеща се замаяност, еуфория, веселост, загуба на контрол. Като цяло действието трае няколко минути и именно поради това често пъти има повторно вдишване, което от своя страна води до редица рискове.

Редовната употреба на инхаланти може да предизвика зависимост. Наред с това носи редица други рискове, свързани с увреждане на мозъка и различни жизненоважни органи, а понякога води и до смърт.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

„Канабис“ или „марихуана“ като понятия се отнасят до всяка една част от растението с латинско наименование Cannabis. Хашишът представлява пресовани зрънца смола, която се отделя от женското растение и обикновено съдържа висока концентрация на психоактивното вещество тетрахидроканабинол (THC).

Употребата на марихуана в последните години е широко разпространена. В някои държави има силни движения за декриминализирането на притежанието и употребата ѝ, легализиране на употребата за медицински цели или пълно легализиране. В някои страни действително се въвеждат такива промени.

Марихуаната обикновено се смесва с тютюн и след това, с помощта на една или повече хартийки за увиване, се завива под формата на цигара или т. нар. джойнт, коз. Има хора, които слагат хашиш или трева в храната си, обикновено под формата на т. нар. спейс кейк. Може да се приготви като чай или да се свари в мляко (т. нар. билково мляко или манагуа). Но при поглъщане е много трудно да се прецени какво количество е употребено и лесно може да се прекали.

Ефектите при употреба могат да бъдат обобщени по следния начин: релаксира, усилва емоциите, намалява концентрацията, прави реакциите по-бавни, променя сензорните възприятия. По-високи дози могат да доведат до тревожност, паника и понякога до загуба на съзнание.

Употребата на марихуана носи определени рискове за здравето и когнитивните функции (например внимание, памет, мисловни процеси), особено в тийнейджърска възраст. Възможно е да предизвика зависимост.

Важно: когато се комбинира с алкохол, ефектите на алкохола се усилват. При приготвяне на храна с хашиш/марихуана има риск от свръхдоза.

Тук понятието свръхдоза има различен смисъл от обичайния: не става въпрос за приемане на смъртоносна доза, това не е много вероятно. В този случай става въпрос за много силна тревожност (панически атаки) или психотични реакции (загуба на връзка с реалността и параноя).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Никотинът е психоактивно вещество от групата на алкалоидите. Извлича се от листата на растението тютюн (Nicotiana tabacum). Никотинът също така се произвежда и синтетично.

Освен никотин в тютюневия дим се съдържат над 4000 други химически вещества, 43 от които са известни канцерогенни съединения и 400 други са токсични.

В чист вид никотинът е прозрачно вещество със силен мирис, стипчив и дразнещ вкус. Действието му е в зависимост от приетото количество: при ниски дози може има кратковременен стимулиращ ефект върху централната нервна система, при по-високи дози може да има потискащ ефект върху нея, което може да доведе до кома, спиране на дишането и смърт (например при случайно поглъщане на течност от електронни цигари).

В дългосрочен план употребата на никотин е рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания, за инфаркт и инсулт.

Никотинът е едно от веществата, които много бързо предизвикват силна психологическа и физическа зависимост.

По данни на Световната здравна организация всяка година над 5,6 милиона души в  целия свят умират преждевременно от заболявания, свързани с тютюнопушенето. В Европа тютюнопушенето формира 12,2% от глобалното бреме на болестите и е причина за 2,3 до 21% от всички смъртни случаи. В България кореспондиращите данни са съответно 13,5% от всички болести и 12,4% от смъртните случаи. Изчислено е, че приблизително 650 000 граждани на ЕС умират преждевременно всяка година заради употребата на тютюн, включително и непушачи. (Данни от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Опиатите са вещества, извлечени от растението опиев мак (на латински: Papaver somniferum L.). Чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на латекса (млечния сок), който излиза, се получава суров опиум.

Опиумът съдържа множество алкалоиди (около 50). Те могат да се разделят в два добре ограничени химични класа – фенантрени и бензилизокинолини. Основните фенантрени са морфин, кодеин и тебаин, а главните бензилизокинолини са папаверин и носкапин. Морфинът е преобладаващият алкалоид. Хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина.

Опиоидите са вещества (молекули), които са синтетични или полусинтетични. Това означава, че активните съставки (молекули) са произведени чрез химичен синтез. Опиоидите могат да действат в човешкото тяло точно като опиати заради подобните си молекули. Някои примери за опиоиди са: метадон, бупренорфин, оксикодон, хидрокодон, фентанил.

Употребата на всички опиати и опиоиди може бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.

При употребата на опиати/опиоиди може се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект). При някои от тези вещества това става по-бързо, при други – по-бавно.

Краткосрочни ефекти: намаляване на болката и чувствата на тревожност, кратка еуфория, притъпени емоции, запек, потискане на кашлицата. Продължителността и точният вид на ефекта се различават според типа опиат/опиоид.

Дългосрочни ефекти: употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо и не се грижат достатъчно за себе си; губят интерес към случващото се с тях и около тях.

Важно:
•    хората, които се инжектират, са подложени на риск от свръхдоза и/или от заразяване с различни инфекциозни заболявания (ХИВ, хепатити, сифилис и др.).
•    много обезболяващи лекарства, съдържащи опиати/опиоиди, съдържат и други активни съставки, които могат да бъдат опасни или смъртоносни във високи дози (например парацетамол, аспирин, ибупрофен).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Сънотворните и транквилантите (успокоителните) са предназначени да помагат при безпокойство, тревожност и безсъние. Някои транквиланти се използват за контролиране на епилептични припадъци. Сънотворните и транквилантите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система. Тези лекарства задължително се предписват от лекар и в почти всички случаи употребата им трябва да е за много кратък период от време.

Срещат се под формата на разноцветни таблетки и капсули; някои могат да бъдат под формата на разтвор за инжекции или супозитории.

Веществата, които най-често се употребяват в днешно време, влизат в групата лекарства, известни като бензодиазепини. Познати имена на марки са: Диазепам, Лексотан, Транксен, Рохипнол, Ксанакс, Дормикум, Ривотрил и други.

Друго често използвано сънотворно е Зопиклон, който принадлежи към друга група вещества, но има подобно на бензодиазепините действие и употребата му носи подобни рискове. Прочетете повече за Зопиклон.

Употребата на сънотворни и транквиланти може много бързо да предизвиква силна зависимост – както физическа, така и психологическа.

При употребата на сънотворни и транквиланти може бързо да се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Краткосрочни ефекти: сънотворните и транквилантите са депресанти на централната нервна система, което означава, че потискат функциите на мозъка: човек се успокоява и отпуска, чувства се сънлив, замаян и равнодушен, може да надцени собствените си възможности, концентрацията отслабва, рефлексите се забавят (опасност при шофиране).

Дългосрочни ефекти: зависимост, напълняване, нарушения на паметта, ленивост, понякога мускулна слабост.

Важно: комбинацията с алкохол и други депресанти на централната нервна система е много опасна и може да стане причина за фатална свръхдоза.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Хероинът е наркотик, който принадлежи към групата на опиатите или веществата, които се извличат от растението опиев мак. Опиатите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система.

Хероинът, който се продава на улицата, се смесва с различни други вещества. В зависимост от начина, по който е обработен, представлява гъста и лепкава черна „смола“ или прах, чийто цвят варира от бял до тъмно кафяв. Често го наричат „кафяво“, „стаф“, „материал“, „херо“, „херца“ и др.

Хероинът най-често се инжектира, но може да се пуши или смърка.

При употребата на хероин много бързо се развива толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Употребата на хероин може много бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.

Краткосрочни ефекти: хероинът е депресант на централната нервна система, което означава, че потиска функциите на мозъка: усещането за болка отслабва или изчезва; емоциите се притъпяват и човек се чувства спокоен; забавят се движенията на червата и се получава запек; кръвното налягане и температурата се понижават. Употребяващият може да изпита краткотрайна еуфория или чувство за благополучие. Видът и продължителността на ефектите зависят много от чистотата на наркотика, количеството, начина на прием и от състоянието на самия употребяващ.

Дългосрочни ефекти: развитие на тежка зависимост; употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо, не се грижат достатъчно за себе си и не търсят медицинска помощ при заболяване; губят интерес към случващото се с тях и около тях.

Важно: хората, които се инжектират, са подложени на риск от свръхдоза и/или от заразяване с различни инфекциозни заболявания (ХИВ, хепатити, сифилис др.).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/