LSD (или диетиламид на лизергиновата киселина) спада към групата на халюциногените. Веществото за пръв път е синтезирано през 1938 г., а за характерните му ефекти се разбира няколко години по-късно. LSD има някои физически ефекти като разширяване на зениците, повишаване на телесната температура и кръвното налягане, но най-характерни са промените в сензорно-представната сфера: появяват се зрителни халюцинации (например геометрични форми, проблясъци, интензивни цветове), синестезия (например виждане на определени цветове при чуване на определени звукове), промени в представата за време (времето тече по-бързо или по-бавно). Възможни са нежелани ефекти като панически реакции (т. нар. bad trip) и флашбекове. Към LSD не се развива зависимост.

В България LSD е забранено от закона вещество.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Екстази (също познат със своето химическо наименование MDMA, съкратено от 3,4-метилендиоксиметамфетамин) е синтетичен наркотик, който е химически подобен както на стимулантите, така и на халюциногените. Най-често се продава под формата на хапчета, но също във вид на прах, кристали или капсули. Хапчетата могат да имат най-различни цвят и форма. Често върху тях има картинка или лого.

Инхалантите са химични вещества, масово разпространени под формата на продукти, използвани в бита и промишлеността. Това ги прави лесно достъпни и съответно повишава риска от злоупотреба с тях. Често биват определяни като „дрогата на бедните”. В значителна част от случаите употребяващите ги са хора с по-нисък социален статус и с поведенчески и емоционални проблеми.

Съществуват редица видове инхаланти, предизвикващи различни ефекти. Основно се разграничават четири основни категории: летливи разтворители, аерозоли, газове и нитрити.

Първоначалното действие и краткосрочните ефекти на инхалантите наподобяват тези на алкохолното опияние. Усеща се замаяност, еуфория, веселост, загуба на контрол. Като цяло действието трае няколко минути и именно поради това често пъти има повторно вдишване, което от своя страна води до редица рискове.

Редовната употреба на инхаланти може да предизвика зависимост. Наред с това носи редица други рискове, свързани с увреждане на мозъка и различни жизненоважни органи, а понякога води и до смърт.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

„Канабис“ или „марихуана“ като понятия се отнасят до всяка една част от растението с латинско наименование Cannabis. Хашишът представлява пресовани зрънца смола, която се отделя от женското растение и обикновено съдържа висока концентрация на психоактивното вещество тетрахидроканабинол (THC).

Употребата на марихуана в последните години е широко разпространена. В някои държави има силни движения за декриминализирането на притежанието и употребата ѝ, легализиране на употребата за медицински цели или пълно легализиране. В някои страни действително се въвеждат такива промени.

Марихуаната обикновено се смесва с тютюн и след това, с помощта на една или повече хартийки за увиване, се завива под формата на цигара или т. нар. джойнт, коз. Има хора, които слагат хашиш или трева в храната си, обикновено под формата на т. нар. спейс кейк. Може да се приготви като чай или да се свари в мляко (т. нар. билково мляко или манагуа). Но при поглъщане е много трудно да се прецени какво количество е употребено и лесно може да се прекали.

Ефектите при употреба могат да бъдат обобщени по следния начин: релаксира, усилва емоциите, намалява концентрацията, прави реакциите по-бавни, променя сензорните възприятия. По-високи дози могат да доведат до тревожност, паника и понякога до загуба на съзнание.

Употребата на марихуана носи определени рискове за здравето и когнитивните функции (например внимание, памет, мисловни процеси), особено в тийнейджърска възраст. Възможно е да предизвика зависимост.

Важно: когато се комбинира с алкохол, ефектите на алкохола се усилват. При приготвяне на храна с хашиш/марихуана има риск от свръхдоза.

Тук понятието свръхдоза има различен смисъл от обичайния: не става въпрос за приемане на смъртоносна доза, това не е много вероятно. В този случай става въпрос за много силна тревожност (панически атаки) или психотични реакции (загуба на връзка с реалността и параноя).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Кокаинът е стимулант на централната нервна система, който се извлича от листата на растението Erythroxylon coca чрез органични разтворители. Представлява бял, кристалообразен прах. Има много разновидности на Erythroxylon coca, които са издръжливи на различни атмосферни влияния, а това ги превръща в лесни за отглеждане при различни условия.

Най-разпространеното название на кокаина е „кока”. Начините за употреба са няколко: смъркане, пушене (крек), инжектиране и през устата.

Температурата, при която се втечнява кокаинът, е около 200 градуса, но когато е обработен по химичен път, се втечнява при загряване и при температура до 100 градуса. При тази обработка се получава друга форма на кокаина, известна под името крек.

Кокаинът води до пристрастяване, като психологическата зависимост е по-силно изразена от физическата. Чувството на умора, раздразнителността, депресията и разстройствата на съня могат да продължат седмици след спиране на употребата.

При употребата на кокаин много бързо се развива толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Краткосрочни ефекти: стимулира централната нервна система – повишава активността, потиска умората, нуждата от сън и чувството на глад.

Дългосрочни ефекти: загуба на тегло, безсъние, тревожност, халюцинации, емоционална лабилност, параноя, агресивност, депресия, след интензивна употреба – пълно изтощение.

Важно: формата на кокаин, която се пуши, се нарича крек, свободна база или варена кока.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Магически гъби (на английски – magic mushrooms, shrooms) e колективен термин за гъбите, които притежават психоактивни качества. Те могат да предизвикат халюцинации и други промени във възприятията чрез активните си съставки псилоцибин и псилоцин. Затова магическите гъби и по-точно споменатите вече вещества се причисляват към групата на халюциногените.

Халюциногените са разнообразен клас химични вещества. Те могат да бъдат групирани според химическата им структура в три главни групи: индолалкиламини или триптамини (LSD, псилоцибин и псилоцин), фенетиламини (мескалин и MDMA) и канабиноиди.

Магическите гъби и части от тях могат да се ядат свежи или сушени. Могат също да се използват за правене на чай. Понякога се поднасят с храната.

„Пътуване“ или trip са думи, с които се означават ефектите от употребата на халюциногени. Краткосрочните ефекти включват промяна на настоящите емоции, зрителни халюцинации, изопачаване и понякога пълна промяна на възприятията за време и пространство. Сред рисковете са така наречения „bad trip”, флашбекове, гадене и болки в стомаха. Също така е възможно магическите гъби да бъдат объркани с някой отровен вид.

Когато веществото се приеме отново скоро след като е било употребено, ефектите от него са незначителни. Употребяващият не изпитва необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект при приемане след по-дълъг период без употреба. Вероятността за развитие на зависимост към магически гъби не е голяма.

Псилоцинът и псилоцибинът са контролирани вещества, включени в Списък 1 на Конвенцията за психотропни вещества на ООН от 1971 година. Въпреки това контролът върху самите гъби, които съдържат тези вещества, се интерпретира по различни начини в Европа. В някои страни законът изрично включва гъбите в забранителните списъци и забранява тяхната продажба или притежание. В други държави те просто се третират по същият начин както и самите халюциногенни вещества. В някои страни се взима предвид с какво намерение се отглеждат или разпространяват и в какво състояние са (пресни или изсушени, или обработени по някакъв друг начин). В България веществата псилоцин и псилоцибин са включени в списъка със забранените вещества, но самите гъби не присъстват в него.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Опиатите са вещества, извлечени от растението опиев мак (на латински: Papaver somniferum L.). Чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на латекса (млечния сок), който излиза, се получава суров опиум.

Опиумът съдържа множество алкалоиди (около 50). Те могат да се разделят в два добре ограничени химични класа – фенантрени и бензилизокинолини. Основните фенантрени са морфин, кодеин и тебаин, а главните бензилизокинолини са папаверин и носкапин. Морфинът е преобладаващият алкалоид. Хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина.

Опиоидите са вещества (молекули), които са синтетични или полусинтетични. Това означава, че активните съставки (молекули) са произведени чрез химичен синтез. Опиоидите могат да действат в човешкото тяло точно като опиати заради подобните си молекули. Някои примери за опиоиди са: метадон, бупренорфин, оксикодон, хидрокодон, фентанил.

Употребата на всички опиати и опиоиди може бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.

При употребата на опиати/опиоиди може се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект). При някои от тези вещества това става по-бързо, при други – по-бавно.

Краткосрочни ефекти: намаляване на болката и чувствата на тревожност, кратка еуфория, притъпени емоции, запек, потискане на кашлицата. Продължителността и точният вид на ефекта се различават според типа опиат/опиоид.

Дългосрочни ефекти: употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо и не се грижат достатъчно за себе си; губят интерес към случващото се с тях и около тях.

Важно:
•    хората, които се инжектират, са подложени на риск от свръхдоза и/или от заразяване с различни инфекциозни заболявания (ХИВ, хепатити, сифилис и др.).
•    много обезболяващи лекарства, съдържащи опиати/опиоиди, съдържат и други активни съставки, които могат да бъдат опасни или смъртоносни във високи дози (например парацетамол, аспирин, ибупрофен).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/