Анаболните стероиди са синтетични форми на мъжкия полов хормон тестостерон. За пръв път са синтезирани през 30-те години на XX век. Точният термин е анаболно-андрогенни стероиди. Използват се за медицински цели, но някои хора злоупотребяват с тях, приемайки дози в пъти по-високи от терапевтичните, с цел увеличаване на мускулната маса, силата и спортните постижения.

Анаболни стероиди се предписват за лечение на някои видове анемия, както и на мъже, които не произвеждат достатъчно тестостерон. Друг вид стероиди – кортикостероиди, се предписват за намаляване на отоци, но те нямат същите негативни ефекти както анаболните стероиди.
Това, че последните се използват в медицината, не означава, че са безвредни. При злоупотреба с тях могат да се получат увреждания на черния дроб, сърдечно-съдовата система, бъбреците, кожата и специфични за всеки пол негативни промени.

Приемът на анаболни стероиди от юноши (освен вече изброените последици за здравето) може да предизвика спиране на растежа, преждевременно съзряване на костната система и ускорени пубертетни промени. Повишен е рискът от инфаркт или инсулт дори и при млади хора.

Имат потенциал да доведат до зависимост, проява на абстинентни симптоми при прекъсване на употребата и поведенчески промени.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Опиатите са вещества, извлечени от растението опиев мак (на латински: Papaver somniferum L.). Чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на латекса (млечния сок), който излиза, се получава суров опиум.

Опиумът съдържа множество алкалоиди (около 50). Те могат да се разделят в два добре ограничени химични класа – фенантрени и бензилизокинолини. Основните фенантрени са морфин, кодеин и тебаин, а главните бензилизокинолини са папаверин и носкапин. Морфинът е преобладаващият алкалоид. Хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина.

Опиоидите са вещества (молекули), които са синтетични или полусинтетични. Това означава, че активните съставки (молекули) са произведени чрез химичен синтез. Опиоидите могат да действат в човешкото тяло точно като опиати заради подобните си молекули. Някои примери за опиоиди са: метадон, бупренорфин, оксикодон, хидрокодон, фентанил.

Употребата на всички опиати и опиоиди може бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.

При употребата на опиати/опиоиди може се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект). При някои от тези вещества това става по-бързо, при други – по-бавно.

Краткосрочни ефекти: намаляване на болката и чувствата на тревожност, кратка еуфория, притъпени емоции, запек, потискане на кашлицата. Продължителността и точният вид на ефекта се различават според типа опиат/опиоид.

Дългосрочни ефекти: употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо и не се грижат достатъчно за себе си; губят интерес към случващото се с тях и около тях.

Важно:
•    хората, които се инжектират, са подложени на риск от свръхдоза и/или от заразяване с различни инфекциозни заболявания (ХИВ, хепатити, сифилис и др.).
•    много обезболяващи лекарства, съдържащи опиати/опиоиди, съдържат и други активни съставки, които могат да бъдат опасни или смъртоносни във високи дози (например парацетамол, аспирин, ибупрофен).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Сънотворните и транквилантите (успокоителните) са предназначени да помагат при безпокойство, тревожност и безсъние. Някои транквиланти се използват за контролиране на епилептични припадъци. Сънотворните и транквилантите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система. Тези лекарства задължително се предписват от лекар и в почти всички случаи употребата им трябва да е за много кратък период от време.

Срещат се под формата на разноцветни таблетки и капсули; някои могат да бъдат под формата на разтвор за инжекции или супозитории.

Веществата, които най-често се употребяват в днешно време, влизат в групата лекарства, известни като бензодиазепини. Познати имена на марки са: Диазепам, Лексотан, Транксен, Рохипнол, Ксанакс, Дормикум, Ривотрил и други.

Друго често използвано сънотворно е Зопиклон, който принадлежи към друга група вещества, но има подобно на бензодиазепините действие и употребата му носи подобни рискове. Прочетете повече за Зопиклон.

Употребата на сънотворни и транквиланти може много бързо да предизвиква силна зависимост – както физическа, така и психологическа.

При употребата на сънотворни и транквиланти може бързо да се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Краткосрочни ефекти: сънотворните и транквилантите са депресанти на централната нервна система, което означава, че потискат функциите на мозъка: човек се успокоява и отпуска, чувства се сънлив, замаян и равнодушен, може да надцени собствените си възможности, концентрацията отслабва, рефлексите се забавят (опасност при шофиране).

Дългосрочни ефекти: зависимост, напълняване, нарушения на паметта, ленивост, понякога мускулна слабост.

Важно: комбинацията с алкохол и други депресанти на централната нервна система е много опасна и може да стане причина за фатална свръхдоза.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/