LSD (или диетиламид на лизергиновата киселина) спада към групата на халюциногените. Веществото за пръв път е синтезирано през 1938 г., а за характерните му ефекти се разбира няколко години по-късно. LSD има някои физически ефекти като разширяване на зениците, повишаване на телесната температура и кръвното налягане, но най-характерни са промените в сензорно-представната сфера: появяват се зрителни халюцинации (например геометрични форми, проблясъци, интензивни цветове), синестезия (например виждане на определени цветове при чуване на определени звукове), промени в представата за време (времето тече по-бързо или по-бавно). Възможни са нежелани ефекти като панически реакции (т. нар. bad trip) и флашбекове. Към LSD не се развива зависимост.

В България LSD е забранено от закона вещество.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Екстази (също познат със своето химическо наименование MDMA, съкратено от 3,4-метилендиоксиметамфетамин) е синтетичен наркотик, който е химически подобен както на стимулантите, така и на халюциногените. Най-често се продава под формата на хапчета, но също във вид на прах, кристали или капсули. Хапчетата могат да имат най-различни цвят и форма. Често върху тях има картинка или лого.

Инхалантите са химични вещества, масово разпространени под формата на продукти, използвани в бита и промишлеността. Това ги прави лесно достъпни и съответно повишава риска от злоупотреба с тях. Често биват определяни като „дрогата на бедните”. В значителна част от случаите употребяващите ги са хора с по-нисък социален статус и с поведенчески и емоционални проблеми.

Съществуват редица видове инхаланти, предизвикващи различни ефекти. Основно се разграничават четири основни категории: летливи разтворители, аерозоли, газове и нитрити.

Първоначалното действие и краткосрочните ефекти на инхалантите наподобяват тези на алкохолното опияние. Усеща се замаяност, еуфория, веселост, загуба на контрол. Като цяло действието трае няколко минути и именно поради това често пъти има повторно вдишване, което от своя страна води до редица рискове.

Редовната употреба на инхаланти може да предизвика зависимост. Наред с това носи редица други рискове, свързани с увреждане на мозъка и различни жизненоважни органи, а понякога води и до смърт.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

„Канабис“ или „марихуана“ като понятия се отнасят до всяка една част от растението с латинско наименование Cannabis. Хашишът представлява пресовани зрънца смола, която се отделя от женското растение и обикновено съдържа висока концентрация на психоактивното вещество тетрахидроканабинол (THC).

Употребата на марихуана в последните години е широко разпространена. В някои държави има силни движения за декриминализирането на притежанието и употребата ѝ, легализиране на употребата за медицински цели или пълно легализиране. В някои страни действително се въвеждат такива промени.

Марихуаната обикновено се смесва с тютюн и след това, с помощта на една или повече хартийки за увиване, се завива под формата на цигара или т. нар. джойнт, коз. Има хора, които слагат хашиш или трева в храната си, обикновено под формата на т. нар. спейс кейк. Може да се приготви като чай или да се свари в мляко (т. нар. билково мляко или манагуа). Но при поглъщане е много трудно да се прецени какво количество е употребено и лесно може да се прекали.

Ефектите при употреба могат да бъдат обобщени по следния начин: релаксира, усилва емоциите, намалява концентрацията, прави реакциите по-бавни, променя сензорните възприятия. По-високи дози могат да доведат до тревожност, паника и понякога до загуба на съзнание.

Употребата на марихуана носи определени рискове за здравето и когнитивните функции (например внимание, памет, мисловни процеси), особено в тийнейджърска възраст. Възможно е да предизвика зависимост.

Важно: когато се комбинира с алкохол, ефектите на алкохола се усилват. При приготвяне на храна с хашиш/марихуана има риск от свръхдоза.

Тук понятието свръхдоза има различен смисъл от обичайния: не става въпрос за приемане на смъртоносна доза, това не е много вероятно. В този случай става въпрос за много силна тревожност (панически атаки) или психотични реакции (загуба на връзка с реалността и параноя).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Кокаинът е стимулант на централната нервна система, който се извлича от листата на растението Erythroxylon coca чрез органични разтворители. Представлява бял, кристалообразен прах. Има много разновидности на Erythroxylon coca, които са издръжливи на различни атмосферни влияния, а това ги превръща в лесни за отглеждане при различни условия.

Най-разпространеното название на кокаина е „кока”. Начините за употреба са няколко: смъркане, пушене (крек), инжектиране и през устата.

Температурата, при която се втечнява кокаинът, е около 200 градуса, но когато е обработен по химичен път, се втечнява при загряване и при температура до 100 градуса. При тази обработка се получава друга форма на кокаина, известна под името крек.

Кокаинът води до пристрастяване, като психологическата зависимост е по-силно изразена от физическата. Чувството на умора, раздразнителността, депресията и разстройствата на съня могат да продължат седмици след спиране на употребата.

При употребата на кокаин много бързо се развива толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Краткосрочни ефекти: стимулира централната нервна система – повишава активността, потиска умората, нуждата от сън и чувството на глад.

Дългосрочни ефекти: загуба на тегло, безсъние, тревожност, халюцинации, емоционална лабилност, параноя, агресивност, депресия, след интензивна употреба – пълно изтощение.

Важно: формата на кокаин, която се пуши, се нарича крек, свободна база или варена кока.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Магически гъби (на английски – magic mushrooms, shrooms) e колективен термин за гъбите, които притежават психоактивни качества. Те могат да предизвикат халюцинации и други промени във възприятията чрез активните си съставки псилоцибин и псилоцин. Затова магическите гъби и по-точно споменатите вече вещества се причисляват към групата на халюциногените.

Халюциногените са разнообразен клас химични вещества. Те могат да бъдат групирани според химическата им структура в три главни групи: индолалкиламини или триптамини (LSD, псилоцибин и псилоцин), фенетиламини (мескалин и MDMA) и канабиноиди.

Магическите гъби и части от тях могат да се ядат свежи или сушени. Могат също да се използват за правене на чай. Понякога се поднасят с храната.

„Пътуване“ или trip са думи, с които се означават ефектите от употребата на халюциногени. Краткосрочните ефекти включват промяна на настоящите емоции, зрителни халюцинации, изопачаване и понякога пълна промяна на възприятията за време и пространство. Сред рисковете са така наречения „bad trip”, флашбекове, гадене и болки в стомаха. Също така е възможно магическите гъби да бъдат объркани с някой отровен вид.

Когато веществото се приеме отново скоро след като е било употребено, ефектите от него са незначителни. Употребяващият не изпитва необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект при приемане след по-дълъг период без употреба. Вероятността за развитие на зависимост към магически гъби не е голяма.

Псилоцинът и псилоцибинът са контролирани вещества, включени в Списък 1 на Конвенцията за психотропни вещества на ООН от 1971 година. Въпреки това контролът върху самите гъби, които съдържат тези вещества, се интерпретира по различни начини в Европа. В някои страни законът изрично включва гъбите в забранителните списъци и забранява тяхната продажба или притежание. В други държави те просто се третират по същият начин както и самите халюциногенни вещества. В някои страни се взима предвид с какво намерение се отглеждат или разпространяват и в какво състояние са (пресни или изсушени, или обработени по някакъв друг начин). В България веществата псилоцин и псилоцибин са включени в списъка със забранените вещества, но самите гъби не присъстват в него.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Синтетичните катинони отскоро са популярни вещества, с които се злоупотребява. Трудно е да се посочи кога е започнала употребата им, но във форумите започват да се споменават през 2007. Рязкото увеличение в употребата им е резултат частично от голямото внимание, което медиите в САЩ им отделят, както и разпространението им чрез интернет. Интересът към тях като към вещества за злоупотреба може да е провокиран и от затруднения достъп до по-обичайни наркотици, както и от занижената чистота на последните. През 2009 във Великобритания е отчетен спад в чистотата на кокаина от 60% на 22%.

Синтетичните катинони често биват продавани като „соли за вана” или „тор за растения” с надпис „неподходящо за консумация от хора”, за да се избегне законодателството. Срещат се под формата на бяла или кафява пудра с висока чистота, понякога в капсули или таблетки. Най-разпространените на пазара вещества от тази група са мефедрон (mephedrone) и метилон (methylone).

Катиноните са естествени  вещества в листата на растението Catha edulis (Khat). Дъвченето на листата е популярно в някои страни в Средния Изток, особено Йемен, заради стимулиращия ефект. Катиноните са налични в листата за кратък период от време след откъсването им и затова се дъвчат до няколко дни след това.

Синтетичните катинони са техни производни. Синтезирането им започва в края на двайсетте години на XX век. Те могат да притежават ефекти, подобни на тези на амфетамините, както и способността да влияят върху серотонина в мозъка, като по този начин предизвикват отличителни психоактивни ефекти. Желаните ефекти, които употребяващите посочват, включват повишена енергия, емпатия, отвореност и повишено либидо. Най-често срещаните неприятни ефекти са сърдечни, психиатрични и неврологични симптоми. Има докладвани смъртни случаи, свързани с употребата на такива вещества. Първият такъв, директно свързан с употреба на мефедрон, е регистриран в Швеция през 2008. Употребата на синтетични катинони нараства въпреки липсата на научни изследвания и разбиране на потенциалните вреди, които нанасят те.

Законовият им статут варира в различните държави и бързо се променя. Отначало били легални във Великобритания и Европа. От 2010 година мефедронът е поставен под законов контрол в страните членки на ЕС. Според данни на службата, която осигурява информация относно наркотични вещества на Великобритания (UK Poisons Information Service) в периода 2009-2010 броят на запитвания относно синтетични катинони се изравнил с тези относно кокаин и MDMA (психоактивното вещество в екстази).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Сънотворните и транквилантите (успокоителните) са предназначени да помагат при безпокойство, тревожност и безсъние. Някои транквиланти се използват за контролиране на епилептични припадъци. Сънотворните и транквилантите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система. Тези лекарства задължително се предписват от лекар и в почти всички случаи употребата им трябва да е за много кратък период от време.

Срещат се под формата на разноцветни таблетки и капсули; някои могат да бъдат под формата на разтвор за инжекции или супозитории.

Веществата, които най-често се употребяват в днешно време, влизат в групата лекарства, известни като бензодиазепини. Познати имена на марки са: Диазепам, Лексотан, Транксен, Рохипнол, Ксанакс, Дормикум, Ривотрил и други.

Друго често използвано сънотворно е Зопиклон, който принадлежи към друга група вещества, но има подобно на бензодиазепините действие и употребата му носи подобни рискове. Прочетете повече за Зопиклон.

Употребата на сънотворни и транквиланти може много бързо да предизвиква силна зависимост – както физическа, така и психологическа.

При употребата на сънотворни и транквиланти може бързо да се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Краткосрочни ефекти: сънотворните и транквилантите са депресанти на централната нервна система, което означава, че потискат функциите на мозъка: човек се успокоява и отпуска, чувства се сънлив, замаян и равнодушен, може да надцени собствените си възможности, концентрацията отслабва, рефлексите се забавят (опасност при шофиране).

Дългосрочни ефекти: зависимост, напълняване, нарушения на паметта, ленивост, понякога мускулна слабост.

Важно: комбинацията с алкохол и други депресанти на централната нервна система е много опасна и може да стане причина за фатална свръхдоза.

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/

Хероинът е наркотик, който принадлежи към групата на опиатите или веществата, които се извличат от растението опиев мак. Опиатите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система.

Хероинът, който се продава на улицата, се смесва с различни други вещества. В зависимост от начина, по който е обработен, представлява гъста и лепкава черна „смола“ или прах, чийто цвят варира от бял до тъмно кафяв. Често го наричат „кафяво“, „стаф“, „материал“, „херо“, „херца“ и др.

Хероинът най-често се инжектира, но може да се пуши или смърка.

При употребата на хероин много бързо се развива толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).

Употребата на хероин може много бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.

Краткосрочни ефекти: хероинът е депресант на централната нервна система, което означава, че потиска функциите на мозъка: усещането за болка отслабва или изчезва; емоциите се притъпяват и човек се чувства спокоен; забавят се движенията на червата и се получава запек; кръвното налягане и температурата се понижават. Употребяващият може да изпита краткотрайна еуфория или чувство за благополучие. Видът и продължителността на ефектите зависят много от чистотата на наркотика, количеството, начина на прием и от състоянието на самия употребяващ.

Дългосрочни ефекти: развитие на тежка зависимост; употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо, не се грижат достатъчно за себе си и не търсят медицинска помощ при заболяване; губят интерес към случващото се с тях и около тях.

Важно: хората, които се инжектират, са подложени на риск от свръхдоза и/или от заразяване с различни инфекциозни заболявания (ХИВ, хепатити, сифилис др.).

Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/